1.07.2009 г., 21:43 ч.

Сбогом 

  Поезия
448 0 1

Исках да го споделя,

за да спре да боли,

исках да не се нараня,

но ето ги  тези сълзи.

 

Единственото нещо

в света непроменимо,

толкова  безметежно

и така неизбежно...

 

... смърт се зове,

пак ми се реве!

Как боли от нея!

И разбирам сега...

 

Ревнувам аз смъртта,

защото ми отнема тя

най-великото,

най-ценното!

 

Част от моето сърце.

Тя връзва моите ръце

и казва ще търпиш,

не ще го промениш ....

 

Посвещавам го на един страхотен човек,

почивай в мир!

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??