Сбогом
854
0
1
Исках да го споделя,
за да спре да боли,
исках да не се нараня,
но ето ги тези сълзи.
Единственото нещо
в света непроменимо,
толкова безметежно
и така неизбежно...
... смърт се зове,
пак ми се реве!
Как боли от нея!
И разбирам сега...
Ревнувам аз смъртта,
защото ми отнема тя
най-великото,
най-ценното!
Част от моето сърце.
Тя връзва моите ръце
и казва ще търпиш,
не ще го промениш ....
Посвещавам го на един страхотен човек,
почивай в мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Работова Всички права запазени
