21 mar 2009, 15:06  

Сбогом 

  Poesía » Otra
828 0 5

 

 

В гърдите ми не си  стрела!

Кръвта по вените ми спира.

Уча се как бавно се умира .

Не си дъждът в очите ми!

Кървя от не обичане...

Във вените ми  не пулсираш,

с едно последно "Сбогом" 

те изтривам,

но  в мене пак звучи  

песен от несбъднати мечти.

Не си в очите пламък  .

По лицето ми не си тъга!

Усмивката си пратих с вятъра

после тръгнах нанякъде

 да те изплача...

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • http://www.vbox7.com/play:2eade53f
  • Не си дъждът в очите ми!
  • хареса ми!
    ако позволиш - прочети текста на глас... и съм сигурна, че ще усетиш къде би било добре да разместиш думите... заради ритъма.

    например:
    Преди звезди да ми свалиш,
    на самотата коленичих в плен.
    а всъщност точно този пасаж някак не ми се връзва смислово...

    лично и неангажиращо е мнението ми. поздрави!
  • много хубаво...и тъжно...
    нека пролетта донесе топлина и светлина в душата ти.
    с обич, Радка.
  • Дано това "нанякъде" е след вятъра, за да си върнеш усмивката
    Много е хубаво, Радка! 6 и много УСМИВКИ!
Propuestas
: ??:??