В гърдите ми не си стрела!
Кръвта по вените ми спира.
Уча се как бавно се умира .
Не си дъждът в очите ми!
Кървя от не обичане...
Във вените ми не пулсираш,
с едно последно "Сбогом"
те изтривам,
но в мене пак звучи
песен от несбъднати мечти.
Не си в очите пламък .
По лицето ми не си тъга!
Усмивката си пратих с вятъра
после тръгнах нанякъде
да те изплача...
© Радка Иванова Todos los derechos reservados