В гърдите ми не си стрела!
Кръвта по вените ми спира.
Уча се как бавно се умира .
Не си дъждът в очите ми!
Кървя от не обичане...
Във вените ми не пулсираш,
с едно последно "Сбогом"
те изтривам,
но в мене пак звучи
песен от несбъднати мечти.
Не си в очите пламък .
По лицето ми не си тъга!
Усмивката си пратих с вятъра
после тръгнах нанякъде
да те изплача...
© Радка Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
