15 may 2008, 0:32
Сбогом
Толкова голяма болка не съм усещал до сега.
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина.
Написан е отдавна моят път,
моята душа ще бъде вечно скована в студ.
От очите ми кръв се лее,
гарванът не грачи, а песен пее,
песен за любов огорчена
и минало заличено.
Мечти не съм имал до сега,
ала една се появи поради мъка.
Всичко се пропука.
Нека всеки живее както умее,
кой както иска, докато не остарее.
Сбогом, моя любов...
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина.
Написан е отдавна моят път,
моята душа ще бъде вечно скована в студ.
От очите ми кръв се лее,
гарванът не грачи, а песен пее,
песен за любов огорчена
и минало заличено.
Мечти не съм имал до сега,
ала една се появи поради мъка.
Всичко се пропука.
Нека всеки живее както умее,
кой както иска, докато не остарее.
Сбогом, моя любов...
© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
говорим за едно и също
браво! -
А! Не може така! Опитай да претвориш мъката в радост, излята в поезия! Не можеш само за тъжни моменти да пишеш! Хареса ми стихът ти! Поздрави!
-
сигурно
-
Нека всеки живее както умее,
кой както иска, докато не остарее.
Мечта от мъка , интересно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
