15 мая 2008 г., 00:32

Сбогом

923 0 4
Толкова голяма болка не съм усещал до сега.
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина.

Написан е отдавна моят път,
моята душа ще бъде вечно скована в студ.
От очите ми кръв се лее,
гарванът не грачи, а песен пее,
песен за любов огорчена
и минало заличено.

Мечти не съм имал до сега,
ала една се появи поради мъка.
Всичко се пропука.
Нека всеки живее както умее,
кой както иска, докато не остарее.
Сбогом, моя любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...