15 мая 2008 г., 00:32

Сбогом

932 0 4
Толкова голяма болка не съм усещал до сега.
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина.

Написан е отдавна моят път,
моята душа ще бъде вечно скована в студ.
От очите ми кръв се лее,
гарванът не грачи, а песен пее,
песен за любов огорчена
и минало заличено.

Мечти не съм имал до сега,
ала една се появи поради мъка.
Всичко се пропука.
Нека всеки живее както умее,
кой както иска, докато не остарее.
Сбогом, моя любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...