22 sept 2010, 23:36

Сбогом, девствена природа

919 0 0

Сбогом, девствена природа

 

 

Красива съм, изящна, с царски маниери,

Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.

Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,

с мечти за власт и страст, и телеса заголени.

Тъкмо натъкмила пубертета, желание за секс се пука,

падат задръжки и пердета – желая вагиналното сепуко.

Сбогом, девствена природа – дивото зове,

с болки, близо до утробата – помежду дългите нозе.

Кърваво петно зацапва местопрестъплението,

в очакване на армията членове да започне настъплението.

Мама е спокойна, плюеща съвети, мила,

баща ми, с брадва в ръка, настроен да убива.

На четвърт век съм вече, да ме черпят искам с тирамису,

но срокът ми за годност май изтече – сега за мъжете съм табу.

Нека да ме плюят, с камъни да ме замерят, другите жени.

С „Курва”, след фамилията ми, името да се увековечи.

Но нахална си оставам, от либидо неизпразнена,

перхидролена и страстна, от момите грозни – мразена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...