Сбогом, девствена природа
Красива съм, изящна, с царски маниери,
Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.
Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,
с мечти за власт и страст, и телеса заголени.
Тъкмо натъкмила пубертета, желание за секс се пука,
падат задръжки и пердета – желая вагиналното сепуко.
Сбогом, девствена природа – дивото зове,
с болки, близо до утробата – помежду дългите нозе.
Кърваво петно зацапва местопрестъплението,
в очакване на армията членове да започне настъплението.
Мама е спокойна, плюеща съвети, мила,
баща ми, с брадва в ръка, настроен да убива.
На четвърт век съм вече, да ме черпят искам с тирамису,
но срокът ми за годност май изтече – сега за мъжете съм табу.
Нека да ме плюят, с камъни да ме замерят, другите жени.
С „Курва”, след фамилията ми, името да се увековечи.
Но нахална си оставам, от либидо неизпразнена,
перхидролена и страстна, от момите грозни – мразена.
© Михаил Попов Все права защищены