Сбогом, девствена природа

Красива съм, изящна, с царски маниери,

Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.

Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,

с мечти за власт и страст, и телеса заголени.

Тъкмо натъкмила пубертета, желание за секс се пука,

падат задръжки и пердета – желая вагиналното сепуко.

Сбогом, девствена природа – дивото зове,

с болки, близо до утробата – помежду дългите нозе.

Кърваво петно зацапва местопрестъплението,

в очакване на армията членове да започне настъплението.

Мама е спокойна, плюеща съвети, мила,

баща ми, с брадва в ръка, настроен да убива.

На четвърт век съм вече, да ме черпят искам с тирамису,

но срокът ми за годност май изтече – сега за мъжете съм табу.

Нека да ме плюят, с камъни да ме замерят, другите жени.

С „Курва”, след фамилията ми, името да се увековечи.

Но нахална си оставам, от либидо неизпразнена,

перхидролена и страстна, от момите грозни – мразена.