26 nov 2010, 23:05

Сбогом и благодаря за поезията

  Poesía
1.3K 0 6

Прости ми, че обичам те,

щом мрачна есен съм за тебе,

и че хладен съм октомври

пред хубавото юлско време.

Не ме вини, че съм коприна,

аз мога да съм лен, памук и дантела,

макар и ранима, но винаги толкова смела.

А сега забрави ме,

аз съм жената, която нощем ще чакаш.

Не споменавай моето име,

само тихичко самотен ме очаквай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Ахахах... и аз се очаквах нещо за рибките
    Въпреки това не е лошо, макар че наистина може да се подоработи.
    Но има идея! И ми харесва.
    Поздрав Стес!
  • Признавам си, че друго очаквах, заради заглавието- препратката към Адамс е очеизвадна. Но мисля, че в твоя вариант се връзва идеално със стиха. Който е нелош, само ми се струва, че точно в средата, тая рима на "дантела" и "смела" е излишна. Както и "аз" пред "мога да съм...".
  • Поздравления за красивия стих!
  • Много ми хареса

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...