Сбогом и благодаря за поезията
Прости ми, че обичам те,
щом мрачна есен съм за тебе,
и че хладен съм октомври
пред хубавото юлско време.
Не ме вини, че съм коприна,
аз мога да съм лен, памук и дантела,
макар и ранима, но винаги толкова смела.
А сега забрави ме,
аз съм жената, която нощем ще чакаш.
Не споменавай моето име,
само тихичко самотен ме очаквай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
