Момичето... (Стеси)
239 398
26 нояб. 2010 г., 23:05

Сбогом и благодаря за поезията 

  Поэзия
1013 0 6

Прости ми, че обичам те,

щом мрачна есен съм за тебе,

и че хладен съм октомври

пред хубавото юлско време.

Не ме вини, че съм коприна,

аз мога да съм лен, памук и дантела,

макар и ранима, но винаги толкова смела.

А сега забрави ме,

аз съм жената, която нощем ще чакаш.

Не споменавай моето име,

само тихичко самотен ме очаквай.

© Стеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • Ахахах... и аз се очаквах нещо за рибките
    Въпреки това не е лошо, макар че наистина може да се подоработи.
    Но има идея! И ми харесва.
    Поздрав Стес!
  • Признавам си, че друго очаквах, заради заглавието- препратката към Адамс е очеизвадна. Но мисля, че в твоя вариант се връзва идеално със стиха. Който е нелош, само ми се струва, че точно в средата, тая рима на "дантела" и "смела" е излишна. Както и "аз" пред "мога да съм...".
  • Поздравления за красивия стих!
  • Много ми хареса
  • много нежен стих...
    поздрави!
Предложения
: ??:??