Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо,
беше валяло,
но вече притихнало
и прочистил
се бе мръсният
въздух.
Неусетно
потънах
във тишината,
само щурците
пееха
прощалната
си песен,
наблюдавайки
мокрите листа
по дърветата.
Осъзнах,
че се сбогувам
със лятото,
но
се усмихнах
широко
и си казах:
Какво пък,
нали
идва
есен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвена Петкова Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
