Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо,
беше валяло,
но вече притихнало
и прочистил
се бе мръсният
въздух.
Неусетно
потънах
във тишината,
само щурците
пееха
прощалната
си песен,
наблюдавайки
мокрите листа
по дърветата.
Осъзнах,
че се сбогувам
със лятото,
но
се усмихнах
широко
и си казах:
Какво пък,
нали
идва
есен!
© Силвена Петкова All rights reserved.