Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо,
беше валяло,
но вече притихнало
и прочистил
се бе мръсният
въздух.
Неусетно
потънах
във тишината,
само щурците
пееха
прощалната
си песен,
наблюдавайки
мокрите листа
по дърветата.
Осъзнах,
че се сбогувам
със лятото,
но
се усмихнах
широко
и си казах:
Какво пък,
нали
идва
есен!
© Силвена Петкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
