14 сент. 2008 г., 13:17

Сбогом, лято

1.2K 0 3

Снощи

  излязох на

    терасата

да изпуша

   цигара набързо,

беше валяло,

    но вече притихнало

        и прочистил

          се бе мръсният

                въздух.

Неусетно

  потънах

    във тишината,

само щурците

  пееха

    прощалната

       си песен,

наблюдавайки

  мокрите листа

     по дърветата.

Осъзнах,

   че се сбогувам

       със лятото,

 

но

 се усмихнах

    широко

       и си казах:

Какво пък,

            нали

                  идва

                         есен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...