14 сент. 2008 г., 13:17

Сбогом, лято

1.2K 0 3

Снощи

  излязох на

    терасата

да изпуша

   цигара набързо,

беше валяло,

    но вече притихнало

        и прочистил

          се бе мръсният

                въздух.

Неусетно

  потънах

    във тишината,

само щурците

  пееха

    прощалната

       си песен,

наблюдавайки

  мокрите листа

     по дърветата.

Осъзнах,

   че се сбогувам

       със лятото,

 

но

 се усмихнах

    широко

       и си казах:

Какво пък,

            нали

                  идва

                         есен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...