14 сент. 2008 г., 13:17

Сбогом, лято

1.2K 0 3

Снощи

  излязох на

    терасата

да изпуша

   цигара набързо,

беше валяло,

    но вече притихнало

        и прочистил

          се бе мръсният

                въздух.

Неусетно

  потънах

    във тишината,

само щурците

  пееха

    прощалната

       си песен,

наблюдавайки

  мокрите листа

     по дърветата.

Осъзнах,

   че се сбогувам

       със лятото,

 

но

 се усмихнах

    широко

       и си казах:

Какво пък,

            нали

                  идва

                         есен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...