Сбогом на Читалищата
Литературен конкурс за разказ, стихотворение и есе, посветени на читалищното дело или на изтъкнати читалищни дейци и родолюбци.
http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=3356&sid=7
Със следното стихотворение аз ще участвам в този конкурс.
----------------------------------------------------------
Сбогом на Читалищата
Някога среда на просветление,
острови в морето на невежеството,
бягство от живот във неведение,
пламък в бурето с барут,
факла в сухата трева на страх.
Нещо изградено върху прах.
Какво точно сте били вие, читалищата?
Как е възможно само да наречеш
обикновена постройка с две стаи "Читалище",
най-обикновена дума, която идва от "четеш"
и с това нищо и никакво звание
да превърнеш книгата във знание;
знанието в сила;
стадото в хора;
хората в народ;
народа в общество;
обществото в държава.
Но как? Не знам, сигурно със мъжество
или със вяра, независимо от всичко права.
Но така е станало през някой ден;
някога много, много отдавна,
когато аз не съм бил роден,
нито баща ми, нито дядо ми.
Когато една промяна главна
в един момент във времето -
е сменила посоката на народа ми
и отхвърлил бремето,
което носил през вековете.
И единственото доказателство за това
е, че сега аз съществувам.
Но сега аз не зная какво е читалище,
погледнах навън и такова не видях;
не зная наоколо да има такова свърталище.
Веднъж само през един малък град бях пътувал
и през стъклото съзрях -
запустяла сграда, на която над вратата:
надпис "Читалище" някой беше нарисувал.
Читалищата дали ще умрат?
Навярно, но това не е важно.
Читалищата пак ще се появяват,
когато нужда от тях бъде открита
и под друго име
и под форма скрита!
2007
ефр. Праз
http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=3356&sid=7
Със следното стихотворение аз ще участвам в този конкурс.
----------------------------------------------------------
Сбогом на Читалищата
Някога среда на просветление,
острови в морето на невежеството,
бягство от живот във неведение,
пламък в бурето с барут,
факла в сухата трева на страх.
Нещо изградено върху прах.
Какво точно сте били вие, читалищата?
Как е възможно само да наречеш
обикновена постройка с две стаи "Читалище",
най-обикновена дума, която идва от "четеш"
и с това нищо и никакво звание
да превърнеш книгата във знание;
знанието в сила;
стадото в хора;
хората в народ;
народа в общество;
обществото в държава.
Но как? Не знам, сигурно със мъжество
или със вяра, независимо от всичко права.
Но така е станало през някой ден;
някога много, много отдавна,
когато аз не съм бил роден,
нито баща ми, нито дядо ми.
Когато една промяна главна
в един момент във времето -
е сменила посоката на народа ми
и отхвърлил бремето,
което носил през вековете.
И единственото доказателство за това
е, че сега аз съществувам.
Но сега аз не зная какво е читалище,
погледнах навън и такова не видях;
не зная наоколо да има такова свърталище.
Веднъж само през един малък град бях пътувал
и през стъклото съзрях -
запустяла сграда, на която над вратата:
надпис "Читалище" някой беше нарисувал.
Читалищата дали ще умрат?
Навярно, но това не е важно.
Читалищата пак ще се появяват,
когато нужда от тях бъде открита
и под друго име
и под форма скрита!
2007
ефр. Праз
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ефр Праз Todos los derechos reservados
