5 oct 2015, 17:45

Сбогом на дъжда

  Poesía » Otra
2.2K 5 22

 

Няма нищо в този дъжд,

напразно вън душата си излива,

а носеше усещане за мъж

и правеше тъгата по-красива.

 

Октомври е. Нормално да вали.

Пустее мокра пейката отсреща.

Ще седнат жадни  бури и мъгли

да слушат клюки за любовни срещи.

 

До късно ще се смеят. Ще  боли.

За мойто лято даже ще злословят.

Ще яхнат призори от скреж метли.

А този дъжд не може да говори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...