Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали.
Пустее мокра пейката отсреща.
Ще седнат жадни бури и мъгли
да слушат клюки за любовни срещи.
До късно ще се смеят. Ще боли.
За мойто лято даже ще злословят.
Ще яхнат призори от скреж метли.
А този дъжд не може да говори.
© Ивон All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
