Сбогом на дъжда
Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали.
Пустее мокра пейката отсреща.
Ще седнат жадни бури и мъгли
да слушат клюки за любовни срещи.
До късно ще се смеят. Ще боли.
За мойто лято даже ще злословят.
Ще яхнат призори от скреж метли.
А този дъжд не може да говори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
