Сбогом на поезията
Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!
Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?
Уви, съвсем не е така!
Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!
Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.
Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!
Но не и моята душа!
И в мен е цялата вина!
Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
