Сбогом на поезията
Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!
Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?
Уви, съвсем не е така!
Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!
Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.
Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!
Но не и моята душа!
И в мен е цялата вина!
Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!
© Ангел Чортов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дорде е младост още.
Посади три лози.
Та когато старост те възседне.
И съзнаеш, че Бъдещето е зад теб...
Тури Ерато на колене.
Пък три стакана напълни.
Един със вино руйно.
Другият - със сълзи.
А третият...
Със Надежда. И мечти.
...
Това е, което мога да ти напиша, Поете!
Здравей и Бъди !!! -
не вярвам ,че не те вълнува вълнуващото нядявам се да е похват
-
Недей, Ангар... Това е само кратка пролетно-поетична умора!
-
!!!
-
С поезията не вземай "Сбогом"
и не таи във себе си вина...
Душата ти от Рая май е родом,
щом толкоз мъдрости разбра...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дали ще я четеш или пишеш, но нейният свят си е наш.Не можеш
да го напуснеш. Тя не заслужава, защото не изневерява.Wali/Виолета Томова/