Сбогом на поезията
Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!
Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?
Уви, съвсем не е така!
Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!
Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.
Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!
Но не и моята душа!
И в мен е цялата вина!
Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
