Apr 24, 2010, 4:20 PM

Сбогом на поезията

  Poetry » Other
755 0 6

Сбогом на поезията

“Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”

Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!

Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?

Уви, съвсем не е така!

Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!

Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.

Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!

Но не и моята душа!

И в мен е цялата вина!

Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно е безпорно, че поезията е спасение и в младост, и в старост.
    Дали ще я четеш или пишеш, но нейният свят си е наш.Не можеш
    да го напуснеш. Тя не заслужава, защото не изневерява.Wali/Виолета Томова/
  • Дорде е младост още.
    Посади три лози.
    Та когато старост те възседне.
    И съзнаеш, че Бъдещето е зад теб...
    Тури Ерато на колене.
    Пък три стакана напълни.
    Един със вино руйно.
    Другият - със сълзи.
    А третият...
    Със Надежда. И мечти.
    ...
    Това е, което мога да ти напиша, Поете!
    Здравей и Бъди !!!
  • не вярвам ,че не те вълнува вълнуващото нядявам се да е похват
  • Недей, Ангар... Това е само кратка пролетно-поетична умора!
  • !!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...