Apr 24, 2010, 4:20 PM

Сбогом на поезията 

  Poetry » Other
603 0 6

Сбогом на поезията

“Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”

Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!

Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?

Уви, съвсем не е така!

Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!

Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.

Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!

Но не и моята душа!

И в мен е цялата вина!

Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Едно е безпорно, че поезията е спасение и в младост, и в старост.
    Дали ще я четеш или пишеш, но нейният свят си е наш.Не можеш
    да го напуснеш. Тя не заслужава, защото не изневерява.Wali/Виолета Томова/
  • Дорде е младост още.
    Посади три лози.
    Та когато старост те възседне.
    И съзнаеш, че Бъдещето е зад теб...
    Тури Ерато на колене.
    Пък три стакана напълни.
    Един със вино руйно.
    Другият - със сълзи.
    А третият...
    Със Надежда. И мечти.
    ...
    Това е, което мога да ти напиша, Поете!
    Здравей и Бъди !!!
  • не вярвам ,че не те вълнува вълнуващото нядявам се да е похват
  • Недей, Ангар... Това е само кратка пролетно-поетична умора!
  • !!!
  • С поезията не вземай "Сбогом"
    и не таи във себе си вина...
    Душата ти от Рая май е родом,
    щом толкоз мъдрости разбра...
Random works
: ??:??