26 ene 2007, 17:01

Сбогом (на В.)

1.2K 1 8

СБОГОМ (на В.)


За сбогом ти отдавна си готов
и даже каза ми го преди време.
Какво ли пък ще е това "любов"!? -
Това, което мигом ни обзема.


Какво ще е това враждебно чувство,
което пречи ми да спя,
което пълни ми душата пуста
със нечовешки страх и със тъга?

Страхът е туй, че няма да те срещна,
очите пак ще се напълнят със сълзи...
И снимката ще гледам като грешница,
а оттам ще гледат скъпите очи...

Те нещо ледено и спряло
неравномерно карат да тупти,
то беше във тъгата си умряло,
но изведнъж само се съживи...

Та то напомня ми, любими,
че трябва да ти кажа сбогом.
То казва ти: "Прости ми!
Бях твоя твърде много..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "бях твоя твърде много..." - определено най-силната част от произведението. Най-хубавата, най-искренната, най-големият носител на емоционален заряд. Умееш да пишеш хубаво. Идеите ти са страхотни...
  • "...бях твоя твърде много..." /6/ за хилядите пъти когато съм искала да кажа този израз,но не съм успявала
  • За годините си пишеш много добре. Поздрав!
  • Поздрав
  • Хубаво, хубаво...много хубаво написано.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...