lady_rose (Единствена)
110 550
26.01.2007 г., 17:01 ч.

Сбогом (на В.) 

  Поезия » Любовна
895 0 8

СБОГОМ (на В.)


За сбогом ти отдавна си готов
и даже каза ми го преди време.
Какво ли пък ще е това "любов"!? -
Това, което мигом ни обзема.


Какво ще е това враждебно чувство,
което пречи ми да спя,
което пълни ми душата пуста
със нечовешки страх и със тъга?

Страхът е туй, че няма да те срещна,
очите пак ще се напълнят със сълзи...
И снимката ще гледам като грешница,
а оттам ще гледат скъпите очи...

Те нещо ледено и спряло
неравномерно карат да тупти,
то беше във тъгата си умряло,
но изведнъж само се съживи...

Та то напомня ми, любими,
че трябва да ти кажа сбогом.
То казва ти: "Прости ми!
Бях твоя твърде много..."

© Единствена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "бях твоя твърде много..." - определено най-силната част от произведението. Най-хубавата, най-искренната, най-големият носител на емоционален заряд. Умееш да пишеш хубаво. Идеите ти са страхотни...
  • "...бях твоя твърде много..." /6/ за хилядите пъти когато съм искала да кажа този израз,но не съм успявала
  • За годините си пишеш много добре. Поздрав!
  • Поздрав
  • Хубаво, хубаво...много хубаво написано.
  • Много е хубав стиха ти!
    Поздрав и от мен!
  • И на мен ми хареса!!!
    Поздрави
  • Този стих ми хареса. Виждат се етапите на еволюция в чувствата, за да се вземе решението.
Предложения
: ??:??