26.01.2007 г., 17:01

Сбогом (на В.)

1.2K 1 8

СБОГОМ (на В.)


За сбогом ти отдавна си готов
и даже каза ми го преди време.
Какво ли пък ще е това "любов"!? -
Това, което мигом ни обзема.


Какво ще е това враждебно чувство,
което пречи ми да спя,
което пълни ми душата пуста
със нечовешки страх и със тъга?

Страхът е туй, че няма да те срещна,
очите пак ще се напълнят със сълзи...
И снимката ще гледам като грешница,
а оттам ще гледат скъпите очи...

Те нещо ледено и спряло
неравномерно карат да тупти,
то беше във тъгата си умряло,
но изведнъж само се съживи...

Та то напомня ми, любими,
че трябва да ти кажа сбогом.
То казва ти: "Прости ми!
Бях твоя твърде много..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "бях твоя твърде много..." - определено най-силната част от произведението. Най-хубавата, най-искренната, най-големият носител на емоционален заряд. Умееш да пишеш хубаво. Идеите ти са страхотни...
  • "...бях твоя твърде много..." /6/ за хилядите пъти когато съм искала да кажа този израз,но не съм успявала
  • За годините си пишеш много добре. Поздрав!
  • Поздрав
  • Хубаво, хубаво...много хубаво написано.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...