Jan 26, 2007, 5:01 PM

Сбогом (на В.)

  Poetry » Love
1.2K 1 8

СБОГОМ (на В.)


За сбогом ти отдавна си готов
и даже каза ми го преди време.
Какво ли пък ще е това "любов"!? -
Това, което мигом ни обзема.


Какво ще е това враждебно чувство,
което пречи ми да спя,
което пълни ми душата пуста
със нечовешки страх и със тъга?

Страхът е туй, че няма да те срещна,
очите пак ще се напълнят със сълзи...
И снимката ще гледам като грешница,
а оттам ще гледат скъпите очи...

Те нещо ледено и спряло
неравномерно карат да тупти,
то беше във тъгата си умряло,
но изведнъж само се съживи...

Та то напомня ми, любими,
че трябва да ти кажа сбогом.
То казва ти: "Прости ми!
Бях твоя твърде много..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • "бях твоя твърде много..." - определено най-силната част от произведението. Най-хубавата, най-искренната, най-големият носител на емоционален заряд. Умееш да пишеш хубаво. Идеите ти са страхотни...
  • "...бях твоя твърде много..." /6/ за хилядите пъти когато съм искала да кажа този израз,но не съм успявала
  • За годините си пишеш много добре. Поздрав!
  • Поздрав
  • Хубаво, хубаво...много хубаво написано.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...