12 mar 2010, 14:42

Сбогом не ми казвай 

  Poesía
958 0 6

Замълчи и сбогом не ми казвай,

те, очите ти, говорят

и го повтарят без да спрат!

Имах те за кратък миг в живота,

шептях името ти във нощта,

виках те насън като мечта.

Замълчи и сбогом не ми казвай,

то сърцето ти тлеи,

и пепелта е по-голяма.

Имах те за кратък миг в живота,

в нощта се любехме сами.

Стаила дъх на ъгъла, аз чаках

да дойде пак нощта.

Дори повярвах в любовта,

но запомни,

животът е това,

което си създал сами.

Това, което си избрал,

не може и съдбата да се бърка.

В стаята сме аз и ти,

и шепнехме какво ли не,

не стигаха ни часове,

мечтаехме  за векове...

Замълчи и сбогом не ми казвай,

те, устните,

устните крещят ми сбогом!

© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Любчо, винаги ме подкрепяш и ми даваш сили да не спра!
  • Тъжно е когато си отиде любовта,когато си със счупени крила ,когато дъжд в очите ти вали и всичко в теб крещи ,сили намери на себе си прости и като птица феникс от пепелта отново се роди по силна и по обична от преди!!!
    ТОПЛИНКА ТОНИ!!!
  • Даааааа, безмислено е да мечтаеш за векове, ако не си в състояние да обичаш повече от... часове!
  • Благодаря Ви за подкрепата , това е действителността !
  • Често мълчанието казва повече от думите...
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??