Сбогом не ми казвай
Замълчи и сбогом не ми казвай,
те, очите ти, говорят
и го повтарят без да спрат!
Имах те за кратък миг в живота,
шептях името ти във нощта,
виках те насън като мечта.
Замълчи и сбогом не ми казвай,
то сърцето ти тлеи,
и пепелта е по-голяма.
Имах те за кратък миг в живота,
в нощта се любехме сами.
Стаила дъх на ъгъла, аз чаках
да дойде пак нощта.
Дори повярвах в любовта,
но запомни,
животът е това,
което си създал сами.
Това, което си избрал,
не може и съдбата да се бърка.
В стаята сме аз и ти,
и шепнехме какво ли не,
не стигаха ни часове,
мечтаехме за векове...
Замълчи и сбогом не ми казвай,
те, устните,
устните крещят ми сбогом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Лазова Всички права запазени
