Сива зимна утрин
преобърнат градски кош,
колко трудно се сбогуваш
с дългата и сладка нощ.
С топлото си одеало
и калъфката си мека
ала вече закъсняваш
и вървиш по калната пътека...
Ала мислиш си за вътре
дето печката бумти,
колко дълъг днес е пътя
който трябва да вървиш.
А край теб просвирва вятър
и пролайва нейде куче
всичко е като театър
ти си зрител и си скучен.
Но остана малко време
Да поседнем преди път
Миг преди да ни приемат
Във Европа и светът!
Не,че вече, не сме там
все на този континент и свят,
но се сбъдва миг желан
и мечтата на Кубрат!
Да сме заедно във снопа
Който беше разделен!!!
Времето дойде народе
за новия ти ден рожден!!!
САМО ДЕН ОСТАВА!
Да поседнем преди път!
На всички братя и сестри желая
Техен да е веч светът!!!
И когато чуем химна
Да си спомним всички тях
Хората от минали години
И мечтите им за нас!!!
Аспарух…Паисий…Левски!
Вазов…Смирненски…Вапцаров!
Патриоти и мечтатели-поети!
Поклон пред подвига им славен!
Да поседнем и да помечтаем…
От времето което остава,
Да вкусим всеки кратък миг!
И после да се забавляваме!!!...
И да потъгуваме...,
че нещо старо си отива,
и с него се сбогуваме
и да се напием...
© Живко Желев Todos los derechos reservados