Сива зимна утрин
преобърнат градски кош,
колко трудно се сбогуваш
с дългата и сладка нощ.
С топлото си одеало
и калъфката си мека
ала вече закъсняваш
и вървиш по калната пътека...
Ала мислиш си за вътре
дето печката бумти,
колко дълъг днес е пътя
който трябва да вървиш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up