17 jul 2010, 12:03

Сбогом, ученическа любов

  Poesía
1.2K 0 2

 

Сбогом, ученическа любов!

Забравих те като багаж на гарата.

Небрежно закъснях, а влакът бе готов

и тръгна, отнасяйки ми вярата,

 

че някой ден отново ще те срещна

в градината, във мола или залата,

където ще направим с умиление,

римейк на наш'то първо представление.

 

Сбогом, ученическа любов!

Все още ми седи татуировката,

но така и не успяхме с теб

в изделие да превърнем заготовката.

 

Сега живот живеем вече нов

и времето отмина безвъзвратно.

Ако някога си поиграхме на любов,

то днес сме непознати десеткратно.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....