Сбогом, ученическа любов
Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна
в градината, във мола или залата,
където ще направим с умиление,
римейк на наш'то първо представление.
Сбогом, ученическа любов!
Все още ми седи татуировката,
но така и не успяхме с теб
в изделие да превърнем заготовката.
Сега живот живеем вече нов
и времето отмина безвъзвратно.
Ако някога си поиграхме на любов,
то днес сме непознати десеткратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
