Сбогом, ученическа любов
Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна
в градината, във мола или залата,
където ще направим с умиление,
римейк на наш'то първо представление.
Сбогом, ученическа любов!
Все още ми седи татуировката,
но така и не успяхме с теб
в изделие да превърнем заготовката.
Сега живот живеем вече нов
и времето отмина безвъзвратно.
Ако някога си поиграхме на любов,
то днес сме непознати десеткратно.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
