27 may 2017, 10:01 2017-05-28T10:41:28+03:00

Сбогувахме се

Poesía » De amor

619 1 5

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме.

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.
Сърцето ми обаче ще е Пенелопа
до твоето завръщане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

14.04.2017

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря ви, че прочетохте!

2017-05-29T08:36:50+03:00
Веси_Еси (Еси)

Тъжничко, но хубаво стихче! Поздрави, Наде!

2017-05-28T09:34:52+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Понякога раздялата е необходимост. Друг път, е тъга, А в трети случай, може да е избавление. И ако не е изпитание, то тя е урок.
Пожелавам Ти, да намериш Любовта и раздялата, да е била просто едно пътуване към нея.

2017-05-27T17:53:33+03:00
KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Малко е тъжно, но е чувствено. Поздравления Надежда

2017-05-27T14:19:21+03:00
teis

Реката на живота няма русло.
Хареса ми твоето "сбогуване", Надя.

2017-05-27T12:43:50+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0