27 may 2017, 10:01 2017-05-28T10:41:28+03:00

Сбогувахме се

Poesía » De amor

624 1 5

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме.

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.
Сърцето ми обаче ще е Пенелопа
до твоето завръщане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

14.04.2017

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря ви, че прочетохте!

2017-05-29T08:36:50+03:00
Веси_Еси (Еси)

Тъжничко, но хубаво стихче! Поздрави, Наде!

2017-05-28T09:34:52+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Понякога раздялата е необходимост. Друг път, е тъга, А в трети случай, може да е избавление. И ако не е изпитание, то тя е урок.
Пожелавам Ти, да намериш Любовта и раздялата, да е била просто едно пътуване към нея.

2017-05-27T17:53:33+03:00
KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Малко е тъжно, но е чувствено. Поздравления Надежда

2017-05-27T14:19:21+03:00
teis

Реката на живота няма русло.
Хареса ми твоето "сбогуване", Надя.

2017-05-27T12:43:50+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0