27 мая 2017 г., 10:01  

Сбогувахме се

617 1 5

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме.

 

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.
Сърцето ми обаче ще е Пенелопа
до твоето завръщане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

14.04.2017

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че прочетохте!
  • Тъжничко, но хубаво стихче! Поздрави, Наде!
  • Понякога раздялата е необходимост. Друг път, е тъга, А в трети случай, може да е избавление. И ако не е изпитание, то тя е урок.
    Пожелавам Ти, да намериш Любовта и раздялата, да е била просто едно пътуване към нея.
  • Малко е тъжно, но е чувствено. Поздравления Надежда
  • Реката на живота няма русло.
    Хареса ми твоето "сбогуване", Надя.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....