27.05.2017 г., 10:01  

Сбогувахме се

616 1 5

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме.

 

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.
Сърцето ми обаче ще е Пенелопа
до твоето завръщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

14.04.2017

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, че прочетохте!
  • Тъжничко, но хубаво стихче! Поздрави, Наде!
  • Понякога раздялата е необходимост. Друг път, е тъга, А в трети случай, може да е избавление. И ако не е изпитание, то тя е урок.
    Пожелавам Ти, да намериш Любовта и раздялата, да е била просто едно пътуване към нея.
  • Малко е тъжно, но е чувствено. Поздравления Надежда
  • Реката на живота няма русло.
    Хареса ми твоето "сбогуване", Надя.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...