May 27, 2017, 10:01 AM 2017-05-28T10:41:28+03:00

Сбогувахме се

Poetry » Love

615 1 5

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме.

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.
Сърцето ми обаче ще е Пенелопа
до твоето завръщане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

14.04.2017

Comments

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря ви, че прочетохте!

2017-05-29T08:36:50+03:00
Веси_Еси (Еси)

Тъжничко, но хубаво стихче! Поздрави, Наде!

2017-05-28T09:34:52+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Понякога раздялата е необходимост. Друг път, е тъга, А в трети случай, може да е избавление. И ако не е изпитание, то тя е урок.
Пожелавам Ти, да намериш Любовта и раздялата, да е била просто едно пътуване към нея.

2017-05-27T17:53:33+03:00
KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Малко е тъжно, но е чувствено. Поздравления Надежда

2017-05-27T14:19:21+03:00
teis

Реката на живота няма русло.
Хареса ми твоето "сбогуване", Надя.

2017-05-27T12:43:50+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0