20 nov 2013, 22:44

Сбогувай се

  Poesía » Otra
845 0 11
Сбогувай се
 
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра... Сбогувай се с морето. С тези пясъци, в чиито жълти ириси полягат опитомени есенните делници.... Преди да дойде зимата, сбогувай се  и остави в солената му пазва по камъче от своето упорство, от днешната си страшна самовлюбеност, за да заситиш своята потребност от жаждата за истинско величие. Сбогувай се с морето... И с вълните -  последните му оцелели двойници. Помахай им възторжено, додето заглаждат бавно бръчките на дюните. Сбогувай се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Ив!!!
    Поздрав!
  • чудесно е...
  • Благодаря ви, приятели, за доверието:

    Sanvali (Санвали )
    voda (Елица Ангелова)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
    goredoly (Миглена Цветкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    tanq_mezeva (Таня Мезева
    krchernev (Красимир Чернев)
    oksimoron (Чо Христов)
  • Хареса ми! Поздрав и от мен!
  • Чудесен стих!
    Сигурно с него спечели конкурса в Бяла.
    Честито, ИВ!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...