Сбогувай се
Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра... Сбогувай се с морето. С тези пясъци, в чиито жълти ириси полягат опитомени есенните делници.... Преди да дойде зимата, сбогувай се и остави в солената му пазва по камъче от своето упорство, от днешната си страшна самовлюбеност, за да заситиш своята потребност от жаждата за истинско величие. Сбогувай се с морето... И с вълните - последните му оцелели двойници. Помахай им възторжено, додето заглаждат бавно бръчките на дюните. Сбогувай се...
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра... Сбогувай се с морето. С тези пясъци, в чиито жълти ириси полягат опитомени есенните делници.... Преди да дойде зимата, сбогувай се и остави в солената му пазва по камъче от своето упорство, от днешната си страшна самовлюбеност, за да заситиш своята потребност от жаждата за истинско величие. Сбогувай се с морето... И с вълните - последните му оцелели двойници. Помахай им възторжено, додето заглаждат бавно бръчките на дюните. Сбогувай се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
