Сбогувай се
Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра... Сбогувай се с морето. С тези пясъци, в чиито жълти ириси полягат опитомени есенните делници.... Преди да дойде зимата, сбогувай се и остави в солената му пазва по камъче от своето упорство, от днешната си страшна самовлюбеност, за да заситиш своята потребност от жаждата за истинско величие. Сбогувай се с морето... И с вълните - последните му оцелели двойници. Помахай им възторжено, додето заглаждат бавно бръчките на дюните. Сбогувай се...
Сбогувай се с морето. И със навика да храниш неуморните си мисли с притихналите слънчеви разпятия и гъгнещите арии на вятъра... Сбогувай се с морето. С тези пясъци, в чиито жълти ириси полягат опитомени есенните делници.... Преди да дойде зимата, сбогувай се и остави в солената му пазва по камъче от своето упорство, от днешната си страшна самовлюбеност, за да заситиш своята потребност от жаждата за истинско величие. Сбогувай се с морето... И с вълните - последните му оцелели двойници. Помахай им възторжено, додето заглаждат бавно бръчките на дюните. Сбогувай се...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
