Като жило забито дълбоко
във ума на далечния кей
Фара трие лицето си мокро.
Не събуждай Зората. Недей!
Потърси ме сред мрежите потни.
Във кристалите сол ме търси.
Всички лодки умират самотни.
Не проклинай Зората. Прости!
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados