16 ago 2011, 12:13

Сбогуване

  Poesía » Otra
935 0 1

Тази сутрин се събудих
с ръце безкрайно дълги,
стигащи небето,
прегърнах облаците без проблем,
а Слънчо лъчезарен
набързо ме разсъни,
подавайки ми чашата с кафето.
Прозорецът ми, гледам,
и той е някак по-различен,
флиртува с жълтото перде,
то пък, на птичи песни
ненаслушало се,
до него нещо си танцува,
(на ятата с поздрав маха
в усмихнато каре...)
Чудя се дали защото вчера
от тъмното извадих
всичките картини
и на стената вместо
дъга ги заковах,
та моят малък свят
днес решил е да празнува,
в календара нищо
гръмко не видях,
по свой си начин

вероятно решил е

да изпрати Юли.
 01.08.11

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...