Aug 16, 2011, 12:13 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
942 0 1

Тази сутрин се събудих
с ръце безкрайно дълги,
стигащи небето,
прегърнах облаците без проблем,
а Слънчо лъчезарен
набързо ме разсъни,
подавайки ми чашата с кафето.
Прозорецът ми, гледам,
и той е някак по-различен,
флиртува с жълтото перде,
то пък, на птичи песни
ненаслушало се,
до него нещо си танцува,
(на ятата с поздрав маха
в усмихнато каре...)
Чудя се дали защото вчера
от тъмното извадих
всичките картини
и на стената вместо
дъга ги заковах,
та моят малък свят
днес решил е да празнува,
в календара нищо
гръмко не видях,
по свой си начин

вероятно решил е

да изпрати Юли.
 01.08.11

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...