Aug 16, 2011, 12:13 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
933 0 1

Тази сутрин се събудих
с ръце безкрайно дълги,
стигащи небето,
прегърнах облаците без проблем,
а Слънчо лъчезарен
набързо ме разсъни,
подавайки ми чашата с кафето.
Прозорецът ми, гледам,
и той е някак по-различен,
флиртува с жълтото перде,
то пък, на птичи песни
ненаслушало се,
до него нещо си танцува,
(на ятата с поздрав маха
в усмихнато каре...)
Чудя се дали защото вчера
от тъмното извадих
всичките картини
и на стената вместо
дъга ги заковах,
та моят малък свят
днес решил е да празнува,
в календара нищо
гръмко не видях,
по свой си начин

вероятно решил е

да изпрати Юли.
 01.08.11

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...