16 авг. 2011 г., 12:13

Сбогуване

934 0 1

Тази сутрин се събудих
с ръце безкрайно дълги,
стигащи небето,
прегърнах облаците без проблем,
а Слънчо лъчезарен
набързо ме разсъни,
подавайки ми чашата с кафето.
Прозорецът ми, гледам,
и той е някак по-различен,
флиртува с жълтото перде,
то пък, на птичи песни
ненаслушало се,
до него нещо си танцува,
(на ятата с поздрав маха
в усмихнато каре...)
Чудя се дали защото вчера
от тъмното извадих
всичките картини
и на стената вместо
дъга ги заковах,
та моят малък свят
днес решил е да празнува,
в календара нищо
гръмко не видях,
по свой си начин

вероятно решил е

да изпрати Юли.
 01.08.11

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© N. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...