6 feb 2017, 17:43

Сбогуване

  Poesía
4.5K 21 34

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.

Извикана от старост и неволи,
дойде смъртта ти да те прибере.
Застанал пред ковчега, се помолих
дано на онзи свят да си добре.

Положих кървавочервено карамфилче
прощално на изстиналата гръд.
Запя заупокойно с попа птиче -
душата да се възнесе отвъд...

Не беше майката на Дебелянов - блага,
но искам да те помня все така. -
Застанала безмълвно там, на прага,
как ме отпращаш с махаща ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз помня майка си на прага, да маха с ръка за сбогом... Покъртително! Дано майчиците ни простят за всички сторени от нас пред тях неволни грехове и за неполучените от децата им виновни прегръдки!🙏♥️
  • Страшно красиво !!!
  • Красиво описана синовна болка! Толкова е чувствено стихотворението, че предизвиква учестено биене на сърцето. И сълзата идва по естествен път! Каква майсторска картинна образност и поетична изповедност лъха от всяка строфа, изпълнена с тъгата по изгубения родител. Едно красиво възнесение, обагрено с необятната синовна обич! Невероятен си, Младене!
  • Прошката е велико нещо!
  • Прекрасно! Тази дълбока синовна обич ме разплаква всеки път когато го чета!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...