6 feb 2017, 17:43

Сбогуване

Poesía

4.5K 21 34

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.

Извикана от старост и неволи,
дойде смъртта ти да те прибере.
Застанал пред ковчега, се помолих
дано на онзи свят да си добре.

Положих кървавочервено карамфилче
прощално на изстиналата гръд.
Запя заупокойно с попа птиче -
душата да се възнесе отвъд...

Не беше майката на Дебелянов - блага,
но искам да те помня все така. -
Застанала безмълвно там, на прага,
как ме отпращаш с махаща ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз помня майка си на прага, да маха с ръка за сбогом... Покъртително! Дано майчиците ни простят за всички сторени от нас пред тях неволни грехове и за неполучените от децата им виновни прегръдки!🙏♥️

2025-07-20T21:18:34+03:00
vui4oto (Момчил Манов)

Страшно красиво !!!

2025-06-18T21:42:23+03:00
Lidiya_Grigorova (Лидия)

Красиво описана синовна болка! Толкова е чувствено стихотворението, че предизвиква учестено биене на сърцето. И сълзата идва по естествен път! Каква майсторска картинна образност и поетична изповедност лъха от всяка строфа, изпълнена с тъгата по изгубения родител. Едно красиво възнесение, обагрено с необятната синовна обич! Невероятен си, Младене!

2019-04-22T13:53:30+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Прошката е велико нещо!

2019-02-07T19:10:21+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно! Тази дълбока синовна обич ме разплаква всеки път когато го чета!

2018-03-31T09:35:54+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0