vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
6.02.2017 г., 17:43 ч.

Сбогуване 

  Поезия
3715 20 34

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.

Извикана от старост и неволи,
дойде смъртта ти да те прибере.
Застанал пред ковчега, се помолих
дано на онзи свят да си добре.

Положих кървавочервено карамфилче
прощално на изстиналата гръд.
Запя заупокойно с попа птиче -
душата да се възнесе отвъд...

Не беше майката на Дебелянов - блага,
но искам да те помня все така. -
Застанала безмълвно там, на прага,
как ме отпращаш с махаща ръка.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво описана синовна болка! Толкова е чувствено стихотворението, че предизвиква учестено биене на сърцето. И сълзата идва по естествен път! Каква майсторска картинна образност и поетична изповедност лъха от всяка строфа, изпълнена с тъгата по изгубения родител. Едно красиво възнесение, обагрено с необятната синовна обич! Невероятен си, Младене!
  • Прошката е велико нещо!
  • Прекрасно! Тази дълбока синовна обич ме разплаква всеки път когато го чета!
  • Безмълвно...с поклон!
  • Прекланям се пред синовната ти обич.Бъди силен!Майка ти иска това и от там...това което е извън нашата реалнос и продължава да те обича!
  • !!!
  • Как не съм те открила до сега? Развълнува ме, докосна сърцето ми с тази искрена мъжка изповед пред майка ти.
  • И тъжните, прощални стихове са ни нужни... Трябва да сме подготвени за края, за раздялата. Това е силата да продължим !
  • Разплака ме... ПОКЛОН! Прегръщам те...
  • Поклон пред твоята майка.Мир на душата и,моята се отиде твърде рано.
  • Съпреживях... Добрите синове
    подобно пилците, наесен(и накрая)
    А майката където и да е
    помага, бди. И винаги прощава...
  • Невероятно силно стихотворение, толкова чувства, толкова синовна любов, искрено от дълбините на сърцето! Точно, както при Дебелянов!
  • Мисана!!! Болката от голямата загуба възпята в прекрасен стих!
  • Само един добър и любящ син може да разкрие
    дълбочината на чувствата си и пропуснатите мигове.
    Живота понякога ни подлага на изпитания
    за да можем да осъзнаем дълбочината на прошката.
    Приеми моите най - искрени съболезнования!
    Поклон пред светлата и памет!
  • Силно и истинско поздрав за стиха и съболезнования!
  • ... усеща се като не-любов. Всъщност е любов.
  • Връзката между двата свята е не-любовта. Преживяно.
  • Връзката между двата свята е любовта.Тя никога не се къса, поклон!
  • Свеждам глава. Знам, колко е тежка тази болка, Младене. Преди няколко месеца загубих баща си. Стихът ти ми напомни за болката и мъката. Разплака ме. А майка ти ще продължи да живее... в сърцето ти ... завинаги.
  • С Латинка! Поклон, винаги ще остане жива в спомените ти.!
  • Майката заслужава поклон! Помни я!
  • Моите съболезнования! Бог да я прости, Младене!
  • Майката живее в теб.Сбогуването е пожелание за път към божественото.
  • Поклон пред нея! Тежка е загубата на близък човек, но обичта ти докато е жива, ще е там някъде в теб!!!
  • Поклон пред паметта й! Знам какво означава да загубиш човека, който те е създал и е бдял винаги над теб. Лека й пръст!
  • Моментите на сбогуване винаги са трудни... но когато се отнася до това сбогуване, което ни дава ясната представа, че наистина е последно, особено с най-близките за нас хора, тогава тъгата не може да се опише, тя просто се изживява по собствен начин!
    Младене, дори и в своята мъка, ти си сътворил нещо уникално! Прегръщам те, Приятелю!
  • Докосваща тъга в стих - загубата на майка или баща е един от най-тежките мигове, естествен процес..., скръбта и траура за починалите възрастни родители е очаквана - прежалима загуба...!!! Поклон...!!!
    "Извикана от старост и неволи,
    дойде смъртта ти да те прибере.
    Застанал пред ковчега, се помолих
    дано на онзи свят да си добре."
  • Съболезнования пред болката и възхищения пред таланта. Майката е майка, не само защото дава крило, но и защото ни праща на този свят с криле - да бъдем себе си. Може ли някой да каже по-добри ли сме или по-лоши от родителите си. Прекрасно е да обичаме, а толкова хубаво е изразена болката тук. Поклон и от мен.
  • Поклон!
  • "Не бях добрият син, но ето -
    скърбя наравно с най-добрите синове.
    ...
    Не беше майката на Дебелянов - блага,
    но искам да те помня все така."

    Ти беше добър син, Младене!
    Майка ти ще бъде жива дотогава, докато я носиш в сърцето си!
    Приеми моите най-искрени съболезнования!
  • Поклон пред паметта на майка ти, Младене!
  • Красиво изразена тъга! Ако е лично, Младене, съболезнования!
  • Браво Малден много топли чувства за майка ти. Много нежни мисли и думи изречени с тъга и болка греят в стиха и го възвесеват
  • Прекрасно е. Би било ужасно клиширано да добавя, че след прочитането на последния ред застинах и нещо здраво ме стисна на гърлото, но след досега с такава поезия губя всички оригинални и благозвучни рими. Защото болката е най-красива, когато е излята в стихове.

    Адмирации за таланта! И за ръката, създала толкова класна поезия.
Предложения
: ??:??