Сбогуване
Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.
Извикана от старост и неволи,
дойде смъртта ти да те прибере.
Застанал пред ковчега, се помолих
дано на онзи свят да си добре.
Положих кървавочервено карамфилче
прощално на изстиналата гръд.
Запя заупокойно с попа птиче -
душата да се възнесе отвъд...
Не беше майката на Дебелянов - блага,
но искам да те помня все така. -
Застанала безмълвно там, на прага,
как ме отпращаш с махаща ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
