6 февр. 2017 г., 17:43

Сбогуване

Поэзия

4.5K 21 34

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.

Извикана от старост и неволи,
дойде смъртта ти да те прибере.
Застанал пред ковчега, се помолих
дано на онзи свят да си добре.

Положих кървавочервено карамфилче
прощално на изстиналата гръд.
Запя заупокойно с попа птиче -
душата да се възнесе отвъд...

Не беше майката на Дебелянов - блага,
но искам да те помня все така. -
Застанала безмълвно там, на прага,
как ме отпращаш с махаща ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз помня майка си на прага, да маха с ръка за сбогом... Покъртително! Дано майчиците ни простят за всички сторени от нас пред тях неволни грехове и за неполучените от децата им виновни прегръдки!🙏♥️

2025-07-20T21:18:34+03:00
vui4oto (Момчил Манов)

Страшно красиво !!!

2025-06-18T21:42:23+03:00
Lidiya_Grigorova (Лидия)

Красиво описана синовна болка! Толкова е чувствено стихотворението, че предизвиква учестено биене на сърцето. И сълзата идва по естествен път! Каква майсторска картинна образност и поетична изповедност лъха от всяка строфа, изпълнена с тъгата по изгубения родител. Едно красиво възнесение, обагрено с необятната синовна обич! Невероятен си, Младене!

2019-04-22T13:53:30+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Прошката е велико нещо!

2019-02-07T19:10:21+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно! Тази дълбока синовна обич ме разплаква всеки път когато го чета!

2018-03-31T09:35:54+03:00