22 jun 2023, 7:46

Сбогуване

517 0 2

 

 

 

Сбогуване

 

Парцалчета небесна, синя плът

надничат между облаците топли.

Под тях череши сгушени цъфтят --

тъй бели и красиви като спомен.

 

И слънцето прощално се засмя.

Планинските вериги непреклонни

поеха го и цялата земя

потъна в здрач над покриви и клони.

 

И тръгват с мен измамни върхове,

извиращи реки, стада, тополи;

и виждам непознати градове.

"Върни се пак!"-- сърцето ми се моли.

 

                                 април 1992 г.

                                 гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Много се радвам, че ви е харесало и че мога да споделя чувството.
    Освен това, ще прочета и ваши стихотворения..
  • Хареса ми! Много познато усещане.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...