22 jun 2023, 7:46

Сбогуване

512 0 2

 

 

 

Сбогуване

 

Парцалчета небесна, синя плът

надничат между облаците топли.

Под тях череши сгушени цъфтят --

тъй бели и красиви като спомен.

 

И слънцето прощално се засмя.

Планинските вериги непреклонни

поеха го и цялата земя

потъна в здрач над покриви и клони.

 

И тръгват с мен измамни върхове,

извиращи реки, стада, тополи;

и виждам непознати градове.

"Върни се пак!"-- сърцето ми се моли.

 

                                 април 1992 г.

                                 гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Много се радвам, че ви е харесало и че мога да споделя чувството.
    Освен това, ще прочета и ваши стихотворения..
  • Хареса ми! Много познато усещане.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...