22 июн. 2023 г., 07:46

Сбогуване

520 0 2

 

 

 

Сбогуване

 

Парцалчета небесна, синя плът

надничат между облаците топли.

Под тях череши сгушени цъфтят --

тъй бели и красиви като спомен.

 

И слънцето прощално се засмя.

Планинските вериги непреклонни

поеха го и цялата земя

потъна в здрач над покриви и клони.

 

И тръгват с мен измамни върхове,

извиращи реки, стада, тополи;

и виждам непознати градове.

"Върни се пак!"-- сърцето ми се моли.

 

                                 април 1992 г.

                                 гр. Сливен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Много се радвам, че ви е харесало и че мога да споделя чувството.
    Освен това, ще прочета и ваши стихотворения..
  • Хареса ми! Много познато усещане.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...