Сбогуване
Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд
сред клоните обрулени, самотни.
Тъгата тихо се промъкна с есента
и някак, се усетихме сиротни.
Разстла се вред и гъстата мъгла,
и скреж поръси птичите ни песни.
Лятото помаха ни с усмивка в утринта
и отлетя в страни за нови, чудни срещи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados
