Сбогуване
Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд
сред клоните обрулени, самотни.
Тъгата тихо се промъкна с есента
и някак, се усетихме сиротни.
Разстла се вред и гъстата мъгла,
и скреж поръси птичите ни песни.
Лятото помаха ни с усмивка в утринта
и отлетя в страни за нови, чудни срещи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
